„СТРАДАТЬ УМЕЕТ ТЕРПЕЛИВО ТЕЛО...”
Анна Дмитриевна Радлова (1891-1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УМЕЕ ТЯЛОТО ДА СТРАДА
Умее тялото да страда, близко
са скръб телесна и на радост дух.
Ти тук дойде, но да прекланям слух
към речите любовни не поисках
и радостта ранена се изплиска.
Пресветите, преблагите очи
видях – пламтящ небесен свод облитат,
стълб огнен в дремещи води звучи,
в платна на кораб лек видях лъчи
и въздуха трептящ над планините.
И аз приех сърдечно твоя дар –
любовния ти слънчев мил пожар.
Ударения
УМЕЕ ТЯЛОТО ДА СТРАДА
Уме́е тя́лото да стра́да, бли́зко
са скръ́б теле́сна и на ра́дост ду́х.
Ти ту́к дойде́, но да прекла́ням слу́х
към ре́чите любо́вни не пои́сках
и радостта́ ране́на се изпли́ска.
Пресве́тите, пребла́гите очи́
видя́х – пламтя́шт небе́сен сво́д обли́тат,
стълб о́гнен в дре́мешти води́ звучи́,
в платна́ на ко́раб ле́к видя́х лъчи́
и въ́здуха трептя́шт над планини́те.
И а́з прие́х сърде́чно тво́я да́р –
любо́вния ти слъ́нчев ми́л пожа́р.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Радлова
СТРАДАТЬ УМЕЕТ ТЕРПЕЛИВО ТЕЛО...
Страдать умеет терпеливо тело,
Телесной скорби веселится дух.
Ты подошел, но преклонить свой слух
К речам любовным я не захотела,
И раненая радость отлетела.
Тогда в пресветлых, преблагих глазах
Я увидала неба свод горящий,
Горящий столб на дремлющих водах,
И паруса на легких кораблях,
И тонкий воздух гор, едва дрожащий.
Ты все принес, и приняла я в дар
Твою любовь и солнечный пожар.
1917 г.
---------------
Руската поетеса, преводачка и театрален педагог Анна Дмитриевна Дармолатова/ Радлова е родена на 3/16 февруари 1891 г. в Санкт Петербург. Първите й публикувани стихове са в сп. „Аполлон” (1916 г.). Авторка е на стихосбирките „Соты” (1918 г.), „Корабли” (1920 г.), „Крылатый гость” (1922 г.), „Богородицын корабль” (пиеса в стихове, 1923 г.) и др. През 1931 г. завършва книгата си „Повесть о Татариновой”, която е издадена чак през 1997 г. Превежда Балзак, Мопасан, Шекспир. Работи в сферата на театъра. През 1942 г. е евакуирана в Пятигорск заедно със състава на Театъра на ленинградския съвет, но немците завземат града и изпращат състава в Берлин. След войната заедно със съпруга си се оказват в Париж и по предложение на съветската мисия се връщат в родината, но веднага са арестувани и осъдени на 10 години затвор. Анна Радлова умира на 23 февруари 1949 г. в с. Перебори, сега част от Рибинск. Реабилитирана е посмъртно.